Последиците от бедствията върху децата, младежите, учителите и училищата са многостранни и продължават за дълъг период от време. Скорошни глобални и регионални събития, включително пандемията от COVID-19, горските пожари, наводненията и земетресенията, сериозно нарушиха образователните процеси, особено в определени части на света и в Турция (Tunca и др., 2022). Признава се, че честотата и тежестта на подобни бедствия вероятно ще нараснат поради продължаващите климатични кризи и кризи в биоразнообразието (Pörtner и др., 2022). Турското Министерство на националното образование (MoNE) продължава прилагането на Плана за действие за психологическа подкрепа след земетресението, обнародван на 10 февруари 2023 г. Оповестено е, че 1 419 570 души са получили психосоциална подкрепа, предоставена от учители в предучилищна възраст, психолози и училищни съветници, в рамките на 416 палатки, определени за психосоциална помощ, развлекателни и интерактивни дейности в 10-те провинции, засегнати от земетресенията. УНИЦЕФ създаде центрове „Заедно“ за подкрепа на деца, младежи и техните семейства, засегнати от земетресенията. Към 4 май 2023 г. в тези провинции са създадени общо 45 зони за подкрепа на деца, младежи и семейства, включително 7 мобилни звена. Наблюдава се също, че множество неправителствени организации предприемат инициативи за психосоциална подкрепа в региона. Но какво се случва с децата и младежите, принудени да мигрират от тези засегнати райони?

След тези земетресения на учениците, записани в училища в зоната на земетресението, беше разрешено да се прехвърлят в еквивалентни по вид училища на територията на цялата страна, независимо от техния адрес на пребиваване и без никакви условия. Статистическите данни, публикувани от MoNE, показват, че броят на учениците, преместени в училища извън зоната на земетресението, е бил 252 829 през март (MoNE, 2023). Земетресението засегна широко и сирийското население, живеещо в Турция; приблизително половината от тях, оценявани на 1,7 милиона души, живееха в тези 10 провинции. След бедствието селските райони преживяха значителна миграция. Наличието на нискоетажни сгради, разпръснатото разположение на сградите, естествените зони за събиране при земетресение и относително лесният достъп до отопление и хранителни продукти превърнаха селските райони в предпочитани места за заселване в периода след земетресението (Pala, 2023). Въпреки това семействата на децата и младежите, преместили се в селските райони, не успяха да оставят зад гърба си своите страхове, страдания и скръб. С увеличаването на населението след земетресението въпросът как да се отговори на нуждите от психосоциална подкрепа на училищата, учителите, децата, младежите и семействата в селските райони придобива изключително голямо значение.